04
Sep
08

Напоследък

Ето какво ме радва тези дни, и какво не дотам.

– Настъпващата есен. Вече сутрин и привечер е по-хладно, и има нужда от лек шал или връхна дреха. Идва есента. С годините осъзнавам, че това изглежда ми е любимия сезон. Достатъчно топъл, че да се развяваш навън без да изперкаш от жега и достатъчно хладен, че да ти е уютно като се прибереш у дома. И някак мечтателски. Есента ме кара да си имам кола, с която да запраша на някъде, ей така, за един следобед или за няколко дни. Без посока.

Този блог. Чудесен е. И дакелката Джоя е очарователна.

– Мисълта, че някой ден отново ще си имам дакел. Ще е черен и не знам още как ще се казва. Може би Марго или Швейк, но не е сигурно. Може и Пайда, като в “Арабела”.

Студено приговено кафе с мляко. Коста и Старбъкс, оревоар.

– Сериалът “Weeds” и чудесно подбраната музика към него. Обичам да научавам за нова музика така. Вече рядко нещо успява да ме грабне случайно и да не ме пусне със седмици. Мери Луис Паркър е прекрасна в ролята на дилър.

– Страхотни дни, прекарани в Созопол и Прага, отминали като в сън. Прага е по-красива, отколкото са ви разказвали. Дано и стария Созопол си остане така хубав.

– Невероятно организираният градски транспорт в Прага. Ебаси, толкова ли е трудно?

– Бирата “Козел“. “Вълка и седемте козлета” безвъзвратно придоби съвсем друго значение. Тъмната е уникална – сладка, с вкус на карамел.

– Спомените за безгрижието на ранното ми детство. Налегнали са ме напоследък, но усещането е хубаво.

– Нещо, което не ме радва особено, са кошмарите от последните няколко нощи. Събуждам се от абсурдно ужасни сънища и си пускам Euronews за успокоение. Сутрин се събуждам с жуженето на всякакви неща, случващи се по света. Нощната лампа вече не върши работа.

The Mountain Goats — Cotton

Advertisements

5 Responses to “Напоследък”


  1. September 5, 2008 at 8:55 am

    zdrasti, Kris 🙂 sega ti popadnah na bloga, shte go izcheta, 100% ima interesni neshta…Weeds e jak serial, za poreden put se ubezdavam kolko ni e similar vkusa s teb. i praha, i velikija kozel 🙂 abe da si mi ziva i zdrava…

  2. 2 mylifewithoutme2
    September 5, 2008 at 8:25 pm

    Още се кискам като си спомням първите ни работни дни с тебе и как деляхме онзи компютър. Разбрахме се толкова културно и после и двете май бяхме в шок като разбрахме коя какво слуша.

  3. 3 nervousshark
    September 6, 2008 at 4:26 am

    Дакелът може да и Козел. Напълно съм сериозна.

  4. 4 mylifewithoutme2
    September 6, 2008 at 8:23 am

    Козел ще е един много объркан дакел, ако питаш мен. 🙂

  5. 5 Tina
    October 8, 2008 at 6:11 am

    Крис, сега видях този пост. И с риск да засилия елегията, ето.
    От няколко дни вървя из токийските улици и си душа.И тук е есен вече, ама такава истинска, без 4-градусови температури, и аз си търся “миризмата”. Кинмокусей. Сещаш ли се? Бях сигурна че ще ми е много трудно да го открия тук, но ето на – старата Асакуса и нейните стари баби са го засадили в саксии и вчера щях да падна от колелото, след като набих спирачки, понеже го усетих около мен.
    Събота отивам в Киото!Не може есен без Киото.
    Поздрави!


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s


%d bloggers like this: