Дали е първи или не – мненията са противоречиви. Във всеки случай, това е първото гей събитие у нас, което привлича толкова внимание.
Истина е, че г-н Боян Станков, помпозно прекръстил се “Расате” (което всъщност е адски иронично, имайки предвид колко самоотвержено той отстоява позициите на българската православна църква), направи адски добра услуга на ЛГБТ обществото в България, както и на множеството трезво и модерно мислещи стрейт хора у нас, подкрепящи събитието. Merci beaucoup за ПР-а, драги!
Така наречения г-н кмет на София Б. Борисов първо подкрепи събитието, после се уплаши от натиска на националистите и църквата (ха-ха), след което явно бе приплеснат от незнайно къде – вероятно е имало външна намеса – и върна парада в центъра на София, където му е мястото, а не в гората на майната си, където въпреки псевдо-аргумента за по-добра сигурност, ще е в пъти по-лесно да ни смачкат фасона на всичките.
Много хора вече изразиха позитивното си мнение в подкрепа на предстоящия гей-парад, така че няма да се обяснявам надълго и нашироко и да повтарям вече написаното, към което съм 100% съпричастна.
2008-ма е. Време е и в България да се случи гей-парад. Време е и тук хората да започват да се показват, макар и плахо, за да могат след 10-20 години да бъдат приемани нормално. За да може репликата „педераст” да не е еквивалент на „нещастен тъпак”.
Надявам се утре всичко да мине мирно, въпреки заплахите на неукия, но за сметка на това хиперактивен Расате и неговото стадо. Щото ако не мине мирно, мисля, че на БГ и се пише още по-лошо, отколкото вече е.
Ще съм там.
В подкрепа на всички готини хора, които ще са там, а и за да не изневерявам съвсем на посоката на блога, ето един поздрав. Дано обществото ни все някога прогледне.
Hercules and Love Affair — Blind
My life without me, Part III 