БУМ!!!

http://www.idealist.bg/blog/?p=1499

Днес привечер, когато нервната акула изрови новината и ми я съобщи, пощурях. Трябваше да дишам дълбоко, за да успея да се концентрирам достатъчно, че да си свърша останалата работа и да отпраша за билети.

Това събитие го чакам откакто изпуснах концерта на Молоко в София преди години – бях се прибрала в Япония от чудесно лято вкъщи и ми сервираха новината, че щяло да има концерт след няколко седмици. Исках да си продавам лаптопа, за да се прибирам. Размислих, де, но много ме боля.

Ето че момчетата от Cotton Records успяха и я поканиха отново.

Roisin Murphy ще пее в зала Универсиада в София на 6 ноември.

УРААААААААААААААААААААААААААААА!!!!!!!!!!!!

Ето какво ме радва тези дни, и какво не дотам.

- Настъпващата есен. Вече сутрин и привечер е по-хладно, и има нужда от лек шал или връхна дреха. Идва есента. С годините осъзнавам, че това изглежда ми е любимия сезон. Достатъчно топъл, че да се развяваш навън без да изперкаш от жега и достатъчно хладен, че да ти е уютно като се прибереш у дома. И някак мечтателски. Есента ме кара да си имам кола, с която да запраша на някъде, ей така, за един следобед или за няколко дни. Без посока.

- Този блог. Чудесен е. И дакелката Джоя е очарователна.

- Мисълта, че някой ден отново ще си имам дакел. Ще е черен и не знам още как ще се казва. Може би Марго или Швейк, но не е сигурно. Може и Пайда, като в “Арабела”.

- Студено приговено кафе с мляко. Коста и Старбъкс, оревоар.

- Сериалът “Weeds” и чудесно подбраната музика към него. Обичам да научавам за нова музика така. Вече рядко нещо успява да ме грабне случайно и да не ме пусне със седмици. Мери Луис Паркър е прекрасна в ролята на дилър.

- Страхотни дни, прекарани в Созопол и Прага, отминали като в сън. Прага е по-красива, отколкото са ви разказвали. Дано и стария Созопол си остане така хубав.

- Невероятно организираният градски транспорт в Прага. Ебаси, толкова ли е трудно?

- Бирата “Козел“. “Вълка и седемте козлета” безвъзвратно придоби съвсем друго значение. Тъмната е уникална – сладка, с вкус на карамел.

- Спомените за безгрижието на ранното ми детство. Налегнали са ме напоследък, но усещането е хубаво.

- Нещо, което не ме радва особено, са кошмарите от последните няколко нощи. Събуждам се от абсурдно ужасни сънища и си пускам Euronews за успокоение. Сутрин се събуждам с жуженето на всякакви неща, случващи се по света. Нощната лампа вече не върши работа.

The Mountain Goats — Cotton

Sub Pop, един от най-старите и добри инди-поп/рок лейбъли наскоро чукна двайсетте, както писа Нервната Акула.

Всъщност, Sub Pop се ражда преди 28 години под формата на списание в Олимпия, Вашингтон – малко градче, населено с консервативно настроени хора и миризливи хипита-студенти. Изобщо, скучно и леко отчаяно място, според вярни източници. Но именно скуката ражда гениални неща – много артисти, сред които Sleater-Kinney и Mirah, започват оттам, за да се пренесат в Сиатъл по-късно – меката на инди музиката.

Брус Павит, който ще създаде лейбъла Sub Pop след няколко години, също се установява в Сиатъл през 1983 и работи като колумнист в местния вестник The Rocket, като продължава да издава фензина, съпроводен с компилации инди-сингли, записани на касета. През 1986 Павит основава лейбъла Sub Pop Records, a през 1988 издава и първият официален албум на Sub Pop Singles Club, в който присъства и песен на местната група Нирвана, което го превръща в най-влиятелния лейбъл в Сиатъл. Оттам нататък е история, изпълнена с куп невероятни музиканти и качествена рок музика.

Хубаво е, че в днешния свят на все по-пластмасова музика, лейбъл като Sub Pop е все така силен и обичан. Честит рожден ден, Sub Pop!

Днешния подкаст е, изненада, посветен на Sub Pop и включва единствено песни от албуми, издавани от този лейбъл. Приятно слушане!

Playlist:

Babes in Toyland – Hello (Nemesisters, Sub Pop, 1995)
Nirvana – About a girl (Bleach, Sub Pop, 1989)
Iron & Wine – Free until they cut me down (Our endless numbered days, Sub Pop, 2004)
Built to Spill – Car (There’s nothing wrong with love, Sub Pop, 1994)
Julie Doiron – Sweeter (Loneliest in the morning, Sub Pop, 1997)
Sleater-Kinney – What’s mine is yours (The Woods, Sub Pop, 2005)
The Shins – New slang (Oh, inverted world, Sub Pop, 2001)
Wolf Parade – California Dreamer (At mount Zoomer, Sub Pop, 2008 )
Cansei de Ser Sexy – This month, day 10 (Cansei de Ser Sexy, Sub Pop, 2006)
Bright Eyes – Hot Knives (Cassadaga, Sub Pop, 2007)
The Album Leaf – Writings on the wall (Into the Blue Again, Sub Pop, 2006)

Tourette Podcast #1: Sub Pop 20th Anniversary

За директно сваляне

Обявявам нова рубрика, която всъщност е първа, и ще е посветена на инди поп-рока – една от малобройните ми истински страсти, която се роди някъде през годините на закъснелия ми пубертет, успя да се задържи, и разцъфтява уверено, вече 10 години.

Желанието да си направя собствен подкаст идва съвсем естествено след спорадични и не съвсем свързани постове по въпроса в предишния ми блог, както и след двете паметни гостувания при еленко & ко.

Понякога като се размечтая се изживявам като Роб Флеминг от High-Fidelity, само без верните сайд-кикс Дик и Бари. Е, и без музикален магазин.

Защо името на подкаста е Tourettе – това ще запазим в тайна засега, но аз и избрани гости ще гледаме да пускаме редовно подкасти, посветени на любимата ни музика, която не получава никаква гласност в милата ни родина.

Това е. Малко ще е аматьорско като начало, ама това е ОК, нали е инди*.

*инди – съкратено от independent. няма общо с индия, противно на широките схващания.

Истина е, че г-н Боян Станков, помпозно прекръстил се “Расате” (което всъщност е адски иронично, имайки предвид колко самоотвержено той отстоява позициите на българската православна църква), направи адски добра услуга на ЛГБТ обществото в България, както и на множеството трезво и модерно мислещи стрейт хора у нас, подкрепящи събитието. Merci beaucoup за ПР-а, драги!

Така наречения г-н кмет на София Б. Борисов първо подкрепи събитието, после се уплаши от натиска на националистите и църквата (ха-ха), след което явно бе приплеснат от незнайно къде – вероятно е имало външна намеса – и върна парада в центъра на София, където му е мястото, а не в гората на майната си, където въпреки псевдо-аргумента за по-добра сигурност, ще е в пъти по-лесно да ни смачкат фасона на всичките.

Много хора вече изразиха позитивното си мнение в подкрепа на предстоящия гей-парад, така че няма да се обяснявам надълго и нашироко и да повтарям вече написаното, към което съм 100% съпричастна.

2008-ма е. Време е и в България да се случи гей-парад. Време е и тук хората да започват да се показват, макар и плахо, за да могат след 10-20 години да бъдат приемани нормално. За да може репликата „педераст” да не е еквивалент на „нещастен тъпак”.

Надявам се утре всичко да мине мирно, въпреки заплахите на неукия, но за сметка на това хиперактивен Расате и неговото стадо. Щото ако не мине мирно, мисля, че на БГ и се пише още по-лошо, отколкото вече е.

Ще съм там.

В подкрепа на всички готини хора, които ще са там, а и за да не изневерявам съвсем на посоката на блога, ето един поздрав. Дано обществото ни все някога прогледне.

Hercules and Love Affair — Blind

]]>