Ето какво ме радва тези дни, и какво не дотам.

- Настъпващата есен. Вече сутрин и привечер е по-хладно, и има нужда от лек шал или връхна дреха. Идва есента. С годините осъзнавам, че това изглежда ми е любимия сезон. Достатъчно топъл, че да се развяваш навън без да изперкаш от жега и достатъчно хладен, че да ти е уютно като се прибереш у дома. И някак мечтателски. Есента ме кара да си имам кола, с която да запраша на някъде, ей така, за един следобед или за няколко дни. Без посока.

- Този блог. Чудесен е. И дакелката Джоя е очарователна.

- Мисълта, че някой ден отново ще си имам дакел. Ще е черен и не знам още как ще се казва. Може би Марго или Швейк, но не е сигурно. Може и Пайда, като в “Арабела”.

- Студено приговено кафе с мляко. Коста и Старбъкс, оревоар.

- Сериалът “Weeds” и чудесно подбраната музика към него. Обичам да научавам за нова музика така. Вече рядко нещо успява да ме грабне случайно и да не ме пусне със седмици. Мери Луис Паркър е прекрасна в ролята на дилър.

- Страхотни дни, прекарани в Созопол и Прага, отминали като в сън. Прага е по-красива, отколкото са ви разказвали. Дано и стария Созопол си остане така хубав.

- Невероятно организираният градски транспорт в Прага. Ебаси, толкова ли е трудно?

- Бирата “Козел“. “Вълка и седемте козлета” безвъзвратно придоби съвсем друго значение. Тъмната е уникална – сладка, с вкус на карамел.

- Спомените за безгрижието на ранното ми детство. Налегнали са ме напоследък, но усещането е хубаво.

- Нещо, което не ме радва особено, са кошмарите от последните няколко нощи. Събуждам се от абсурдно ужасни сънища и си пускам Euronews за успокоение. Сутрин се събуждам с жуженето на всякакви неща, случващи се по света. Нощната лампа вече не върши работа.

The Mountain Goats — Cotton